Култура

От древни времена арменците се отнасят с обич към своите художествени традиции, които отразяват една самобитна култура и природа. Отделните аспекти на всекидневния живот се отразяват по един изключително артистичен начин в бродерии, накити, гравюри и дизайн.

Архитектурата в Армения е една от най-интересните форми на изкуството – например художествената украса на църквите с техните стенописи и фрески. Скулптурата е навсякъде – ще я откриете в почти всеки арменски град или село.

Арменците обичат музиката и в продължение на векове създават творби, свидетелстващи за изискан вкус. Шараканите са традиционни арменски църковни песнопения, които днес преживяват своя ренесанс. За съпровод на арменските народни песни се използват самобитни инструменти. Саят-Нова, Комитас и Арам Хачатурян са сред най-бележитите музиканти и композитори на Армения. Съвременната музика намира израз под формата на джаз и поп. Консерваторията, която носи името на Комитас, допринася за изграждането на бъдещи поколения музиканти. Честите концерти във Филхармонията, Дома на камерната музика, Театъра за опера и балет даряват прекрасни вечери на Ереван.

Литературата винаги е играла важна роля в изграждането на културната и националната самобитност на Армения. До създаването на арменската азбука през V век арменските приказки се предават устно, или записани на чужд език. Арменските ръкописи, украсени с прекрасни миниатюри, обединяват традициите на арменската литература и илюстрация. Създадената от Месроп Мащоц азбука, която без съществени промени отразява по съвършен начин в продължение на векове християнската култура и арменския език, се превръща в стимул за развитието на самобитните културни традиции. Няма по-добро място от ереванския Матенадаран (институт за древни ръкописи) за онзи, който би искал да се докосне до литературната и художествената история на Армения. Там се съхранява необикновена колекция ат 14000 цялостни ръкописи, ръкописни откъси и миниатюри. Най-старите пергаменти датират от пети и шести век. Голяма част от ръкописите са научноизследователски трудове на древни учени в областта на богословието, астрономията, астрологията, алхимията, географията, историята, медицината, поезията и музиката.

Историята на арменският театър е на повече от две хиляди години. В Матенадаран се пазят и множество ръкописи за театъра. Гръцкият историк Плутарх свидетелства, че през 53 г. пр. Хр. в Арташат е поставена пиесата „Вакханки” на Еврипид и че арменският цар Артавазд е писал трагедии. Ценни сведения за театъра са оставили хронистът от V век Ховхан Мантакуни и Давид Кертох, по-късно – Товма Арцруни (ІХ-Х в.) и други, които свидетелстват, че театърът е продължил да се развива и през следващите столетия. Традициите на арменския театър се пазят и днес с вдъхновение и чувство за отговорност.

Арменското изобразително изкуство преживява своя разцвет през ХІХ в. Художниците от този период като портретиста Хакоб Ховнатанян и мариниста Ховханнес (Иван) Айвазовски се радват на международно признание до ден-днешен. През ХХ в. Мартирос Сарян изобразява същността на природата под нова светлина, Аршил Горки оказва огромно влияние върху поколението на младите американски художници в Ню-Йорк, а Карзу и Жансем добиват признание и известност във Франция. Посещението в парка на Сарян ще ви запознае с творчеството на съвременните арменски художници.

 

 

Според учените Кавказкият регион и, по-специално – Армения - е мястото,където е възникнало килимарството и тъкането на черги. Арменците поддържат тази традиция и вие можете да откриете много специализирани магазини за стари и нови килими и черги. В съботните и неделните дни в столичната изложба-базар под открито небе килимарите представят своята галеща очите продукция, искряща с очарователните си багри и форми. Пак там ще срещнете изобилие от ръчно изработени изделия и ще ви е трудно да не си купите нещо. Туристите в Армения ще намерят ръкоделия, арменски злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Обсидианът се използва за изработка на накити, писалищни принадлежности и предмети с декоративно предназначение. Килимарството не е само изкуство, до него се прибягва и при изработването на елементи от облекла, чанти, мебели. Често майсторите на дърворезбата копират старинните каменни кръстове (хачкар). Хиляди хачкари са разпръснати из цялата страна и няма два еднакви сред тях. Арменските занаяти съчетават елегантната изработка с великолепно въображение при тъканите, керамиката, изработката на метални и дървени изделия.

Често наричат Армения музей под открито небе. На цялата територия на страната туристите могат да открият близо 4000 исторически паметници от различни епохи – от праисторическата до елинистичната, от раннохристиянските времена до средновековието. През вековете арменците са създавали своите шедьоври в редките периоди на мир и относителен разцвет. Само в Ереван днес има повече от 40 музеи и галерии.

МВнР РА
Официален сайт
Двойно
гражданство
Електронна
виза
Формуляри
за виза