История

Древната страна в борбата срещу бедствията

Днес Република Армения заема само част от древната арменска земя, която се простира на юг от Малкия Кавказ през арменското плато, наричано още Арменска планинска земя, до Тавърските планини.Честите земни трусове напомнят непрекъснато, че районът се намира в близост до големия геоложки разлом между континенталните плочи на Азия и Африка. Арменското плато се извисява над прилежащи към разлома територии. Географското разположение несъмнено има ключова роля в историята и културата на Армения. Превръщайки се в свързващо звено между Азия и Европа и основно търговско трасе, Армения сякаш е обречена да се бори срещу връхлитащите я бедствия. Със значителните си богатства и стратегическо разположение страната се превръща в „ябълка на раздора” за много от „свърхдържавите” в региона. Векове наред арменците се борят срещу завоеватели и окупатори – асирийци, римляни, византийци, парти, араби и турци, които, въпреки упоритата съпротива периодично нахлуват и заграбват техните земи. През тези бурни столетия с цената на всичко арменците успешно отстояват своята историческа идентичност и националните си традиции. При всички беди те успяват да запазят националната си автономия. Нещо повече – историята сякаш способства формирането на една многообразна и самобитна култура, обусловена от социални, интелектуални и религиозни фактори.

Корени на арменската нация

Арменската словесност е съхранила няколко легенди за възникването на арменския народ. Основната разказва за Хайк – едноименния герой на арменците, които наричат себе си хай, а страната си Хайк или Хаястан. Историкът от V в. Мовсес Хоренаци описва в подробности подвизите на Арам, чиято слава се простира далеч зад пределите на страната. Съседните народи назовават събратята на Хайк и Арам армени или хаи. Археологията класифицира арменската праистория към ашелската епоха (около 500 000 г. пр. Хр.), когато препитаващите се с лов и събирателство племена прекосяват огромни територии, следвайки търсещите паша стада. Първият период на разцвет за жителите на Арменската планинска земя настъпва през третото хилядолетие пр. Хр. Арменците са сред хората, открили бронза и колелото, сред първите, които започнали да отглеждат лозя. Началните писмени податки за жителите на Армения се съдържат в йероглифи на Хетското царство, издълбани в Мала Азия през 1388-1347 г. пр. Хр. Най-старият надпис, посветен конкретно на арменските земи, е издълбан през 1114 г. пр. Хр. от асирийците и се отнася до съюза на владетелите от централния район на Армения. Тамошните хора са наречени „народ на Наири”.

Урарту. Първо арменско царство

През ІХ в. пр. Хр. своеобразната конфедерация на местните племена преживява разцвет и се превръща в единна държава – Урарту. Страната продължава да се развива и, превръщайки се в една от най-силните държави в Близкия Изток, започва да се възприема като опасен противник на Асирия в борбата за надмощие в региона. Урартийците произвеждат и изнасят керамични, каменни и метални изделия, строят крепости, светилища, дворци и обекти с обществено предназначение. Един от техните напоителни канали се използва и до днес в Ереван, в столицата на Армения, в града, построен върху древната урартийска крепост Еребуни.

Пeрсийско владичество

През VІ в. пр. Хр. Урарту е присъединена към Марастан (Мидия), но скоро след това Кир ІІ Велики завладява Марастан и изтласква мидийците от страната. През VІ-ІV в. пр. Хр. Армения е под владичеството на Персия. Нейната култура и зороастрийска религия оказват огромно влияние върху духовния живот на арменския народ, който привнася особеностите на зороастризма към своите политеистични и анимистични вярвания. Под властта на персите Армения е разделена на провинции (сатрапства), всяка от които има местен управител (сатрап), контролиран от персийски чиновници. Арменците плащат огромни данъци на персите, които успоредно с това непрекъснато заграбват и имуществото на местното население. Управляващите сатрапи от династията на Ервантидите управляват страната близо 200 години, до момента, в който гърците нахлуват в Азия от запад.

Разделянето на Армения

През 331 г. пр. Хр., след установяването на властта на Александър Македонски на територията на Персийската империя, гърците назначават нов сатрап за управител на Армения – Михран от династията на Ервантидите. В империята на гърците, която се простира в цяла Азия и Европа, градовете преживяват разцвет. Същевременно се разпространяват елинистичната архитектура, религия и философия. Това оказва влияние и върху арменската култура. Намирайки се на пресечната точка на търговските пътища, които свързват Китай, Индия и Централна Азия със Средиземно море, арменските градове преживяват времена на възход, базиран на търговския обмен. Гърците оказват влияние и върху формирането на арменския вариант на зороастризма, влючващ самобитността на собствени религиозни вярвания. През 323 г. пр. Хр., след внезапната смърт на Александър Македонски империята му се разпада, а войните между неговите пълководци водят да създаването на три гръцки царства. Въпреки натиска на Селевкидската империя Ервантидите запазват контрола над най-голямото от новосъздадените царства, вследствие на което Армения е разделена на три части: Велика Армения, Малка Армения и Цопк.

Възраждане на Армения. Тигран Велики

Господството на селевкидите над Армения приключва окончателно когато през ІІ в. пр. Хр. местният генерал Арташес се провъзгласява за цар на Велика Армения и през 189 г. пр. Хр. основава своята нова династия. Арташес разширява своите територии, като определя границите на страната и обединява арменския народ. Армения достига до връхната точка на своето могъщество при управлението на Тигран ІІ Велики (95-55 г. пр. Хр.), който се провъзгласява за „цар на царете”. По негово време Армения увеличава своя военен потенциал и политическото си влияние. Според гръцкия историк Плутарх римският военачалник Лукул заявил следното за този арменски владетел: „В Армения властва Тигран, обкръжен от могъществото, което си възвърна от партите в Азия, изтласка гръцките колонизатори към Мидия, покори Сирия и Палестина и ги откъсна от селевките”. А известният римски оратор и политически деец Цицерон пише за Тигран Велики: „Той принуди Рим да трепери пред могъществото на неговите войски”. По това време границите на Армения се простират от Каспийско до Средиземно море.

Династията Аршакуни

След периода на победите на Тигран Велики около 66 г. пр. Хр. настъпва време на упадък. Синът на Тигран Артавазд ІІ царува във Велика Армения 20 години, докато Антоний и Клеопатра го отвеждат в Египет, окован във вериги. Артавазд отказва да нарече Клеопатра царица и бива обезглавен. През 64 г. пр. Хр. на власт идва новата династия Аршакуни, клон на едноименната партска династия. Не след дълго страната се превръща в буферна зона, в която римляни и парти се борят за надмощие.

Първата християнска държава в света

Приемането на християнството е едно от най-важните събития в историята на Армения. Приемайки новата религия, Армения изгражда свой специфичен християнски жизнен модел, превръщайки се по този начин в част от западния свят. През 301 г. покръстеният от Григорий Просветител (Григор Лусаворич) владетел Търдат ІІІ провъзгласява християнството за държавна религия. Така Армения става първата страна, която официално приема християнството като своя държавна религия. Това се случва 12 години преди издаването на Медиоланския (Милански) едикт от Константин Велики, с който се регламентира търпимост към християните в Римската империя. По-късно поставеният редом със светците Григорий Просветител е избран за първи Католикос (върховен патриарх) на Арменската национална църква. Сътворяването на арменската писменост през 405 г. се превръща в своеобразен обединителен фактор за арменския народ. Ученият духовник Месроп Мащоц създава арменска азбука от 36 букви (още 3 са добавени по-късно), което в контекста на сравнението със съседните страни прави Армения неповторима от гледна точка на лингвистиката и духовността. Азбуката, в която са намерили отражение множество специфични съгласни звукове, остава непроменена вече 1600 години.

Борба за вярата

Приемането на християнската религия неизбежно води до усложнения от политическо естество и предизвиква сериозно безпокойство в съседна Персия. Управляваните от Сасанидите перси се възползват от вътрешната слабост на Армения и предприемат поход с намерение да изкоренят християнството и да го заменят със зороастризъм. Общата опасност сплотява, князе, дворянство и народ. През 451 г. година предвожданите от Вардан Мамиконян арменци влизат в героична битка срещу персите на Аварайрското поле. Численото превъзходство на врага е огромно и арменците губят сражението. Вардан Мамиконян и много други герои падат на боя. След поражението на Аварайрския фронт арменците повеждат партизанска война в планинските райони. Вахан от рода Мамиконян оглавява борбата на народа и през 484 г. след победата на арменците в битката при Нварсаг свободата на вероизповедание е възстановена, Армения получава и частична автономия.

Династията на Багратидите (Багратуни)

През VІІ в. арабите нахлуват в Армения и завземат страната., а от ІХ в. се слага началото на период на независимост, през който могъщата династия на Багратидите отстоява своята политическа власт. Възстановяването на международната търговия води до ренесанс и разцвет на изобразителното изкуство и литературата. Населението на столицата Ани по онова време наброява 100 000 души, повече отколкото във всеки друг градски конгломерат в Европа. Религиозният живот е във възход и Ани се слави като „град на 1001 църкви”. В средата на ХІ в. голяма част от Армения е завладяна от Византия.

Киликийско арменско царство

Упадъкът на царството на Багратидите приключва с набезите на нахлуващите от Средна Азия нови завоеватели – турците-селджуци. Срещайки скромна съпротива от страна на отслабената Византия, турците-селджуци навлизат в Мала Азия и Арменската планинска земя. Това нахлуване принуждава множество арменци да се преселят на юг към Тавърските планини, по-близо до Средиземно море, където през 1080 г., водени от Рубен (династия Рубинян), основават Киликийското арменско царство. Близките отношения с кръстоносците и Европа водят до разпространяването на западноевропейския начин на мислене и установяване на феодални обществени отношения от европейски тип. Киликийска Армения се превръща в страна на барони, рицари и селяни. Киликийските съдии носят европейски одежди. Наред с арменски се говори по равно латински и френски. Киликийският период се оценява като „златен век” на арменското просвещение, характеризиращ се с богатство на фреските и с влиянието си върху западната миниатюра. Географското разположение на Киликия по брега на Средиземно море дава възможност на киликийските арменци да се включат в международната търговия със Западна Азия и Европа. Разцветът на Киликийското царство продължава около 3 столетия, но през 1375 година страната е покорена от египетските мамелюци. Последният киликийски владетел цар Левон VІ умира през 1393 г. във френския град Кале, а тленните му останки са пренесени в гробницата на френските крале в Сен-Дени в Париж.

Персийското владичество в Източна Армения

По времето, когато арменците в Киликийското царство преживяват разцвет, арменците в Източна Армения са подложени на набезите на монголите. По-късно, през ХVІ и ХVІІ век Армения бива разделена между османска Турция и управляваната от Сафавидите Персия. След завладяването на Арменската планинска земя арменците нямат възможност да водят независим политически живот. Шах Абас І води политика на цялостна депортация на хората от населените с арменци райони, като по този начин от една страна се стреми да остави обезлюдени области пред настъпващите части на Османската империя, а от друга – да отведе опитните съсловия на търговците и занаятчиите в новата си столица Исфахан. Арменското население на исфаханското предградие Нова Джулфа се ползва с покровителството на Шах Абас І и се превръща в един от стълбовете на икономиката на Сафавидската държава. Персите властват над Източна Армения до 1828 г., когато тя бива присъединена към Русия. През този период преобладаващата част от историческа Армения се намира под владичеството на Османската империя.

Османската империя и геноцидът на арменците

През ХІХ в. живеещите под османско владичество арменци страдат от дискриминация, високи данъци и въоръжени нападения, които се организират със съгласието на централната и местната власт. Като християни те са лишени от правна защита срещу несправедливостите. Данъците, които се събират от тях, са непоносими, нямат право да насят оръжие в една страна, където убийството на немюсюлмани често остава ненаказано, нямат право и да свидетелстват в съда от свое име. Краят на ХІХ век е белязан от дискриминационната политика на загиващата Османска империя, която стига апогея си с масовите кланета в арменските области в периода 1894-1896 г., и която на отделни места среща съпротивата на арменското население. Надеждите на арменците, че идването на власт на младотурците през 1908 година може да доведе до настъпване на по-добри времена, скоро се изпаряват. Още през пролетта на 1909 г. в Адана се осъществява ново кръвопролитие, там 30000 арменци намират смъртта си след упорита съпротива. Първата световна война предоставя отлична възможност на младотурското правителство на Османската империя да реши „арменския въпрос”. През 1915 г. е издадена секретна заповед за спешен арест и унищожаване на ръководителите на арменската общност. Служещите в османската армия арменци са изолирани, обезоръжени и зверски избити. Истанбулското правителство депортира цялото арменско население. Арменците са прокудени от своите градове и села и отведени към арабските пустини на Сирия и Междуречието. По време на насилствената депортация и „презаселване” те биват бити до смърт, набивани кол, погребвани живи, други са удавяни в реките, обезглавявани, или просто уморени от глад. Геноцидът е съпроводен от неописуема жестокост и конфискация на цялото им движимо и недвижимо имущество. 1 500 000 души загиват при този първи геноцид на ХХ в. Поредните вълни на масови кланета следват през 1918 г. в Баку, през 1920 г. в Шуши и другаде.

Първа Арменска република и съветска власт

Поражението на Османската империя в Първата световна война и разпадането на Руската империя дават възможност на арменците да обявят своята независимост. След победите над турците при Сардарапат, Караклиса и Баш-Абаран на 28 май 1918 г. е провъзгласена Арменската република. Новосъздадената държава е изправена пред непреодолими трудности – война, блокада, бежанци. Но дори и при тези условия арменците насочват цялата си енергия към решаването на жизненоважния въпрос за възстановяването на своята страна. През 1920 г., притисната едновременно от турци и болшевики, републиката престава да съществува. Съветската Червена армия навлиза в Източна Армения и на 29 ноември 1920 г. провъзгласява създаването на съветска република. През 1922 г. Армения влиза в състава на Задкавказката социалистическа федеративна съветска република, а през 1936 г. се превръща в една от републиките в състава на Съветския съюз. През втората половина на ХХ в. икономическият, научният и културният живот на Армения в разцвет, с бързи темпове се развиват информационните технологии и промишлените отрасли. Бурните промени, настъпили в Съветския съюз през 80-те години на минали век, оказват неизбежно влияние и върху Армения.

Независимост

През 1988 г. в Армения се заражда движение в подкрепа на арменците в Нагорни Карабах в тяхната конституционна борба за осъществяване на правото ми на самоопределение (този населен предимно с арменци регион е предаден на Азербайджан по разпореждане на Сталин с едно противозаконно решение на Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия от 1921 г.). През същата 1988 г. Армения е поразена от тежко земетресение, което отнема живота на хиляди хора, а доставките на хуманитарна помощ, както от Съветския съюз, така и от Запада, са блокирани от правителството на Азербайджан, което осъществява етническа чистка на арменците в Планински Карабах с помощта на специалните части на КГБ. Тези два проблема стават приоритетни в политическия живот на Армения от момента, в който за първи път през съветския период в републиката се провеждат демократични избори. През 1990 г. Арменското общонационално движение печели мнозинството от гласовете в парламента и съставя правителство. На 23 август 1990 г. Върховният съвет приема Декларацията за независимостта на Армения. По време на референдума от 21 септември1991 г. огромното мнозинство арменци гласуват в полза на независимостта – ражда се независима Армения. След обявяването на независимостта икономиката на Армения е парализирана. Току-що освободилата се република е принудена да противостои на агресията на Азербайджан и наложената от Турция блокада, да предостави убежище на 400 000 прокудени от Азербайджан арменци, както и да помогне на арменците в Арцах (арменското название на Нагорни Крабах) да се защитят от азербайджанската политика на етнически прочиствания и мащабни военни действия. С помощта на Армения и арменската диаспора по света арменците в Арцах постигат победа във войната, създават зона на сигурност около Планински Карабах и принуждават Азербайджан да сключи примирие. Мирното разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах продължава да е един от приоритетите на външната политика на Армения.

МВнР РА
Официален сайт
Двойно
гражданство
Електронна
виза
Формуляри
за виза