Общи сведения

Арменската общност в България

Първите групи арменци са се появили в историческите български земи през втората половина на V век. В средата на 7 век в резултат на войните между Персия и Византия някои арменски нахарари преминават на страната на византийците ведно със своите войски и се установяват на Балканите в Тракия и Македония.

По свидетелства на арменски летописци по онова време гарнизонът на крепостта Филипополис (днешен Пловдив) се състои предимно от арменски бойци.

Съдбата на установилите се в България арменци се вплита в историята на българите, в резултат на което се наблюдават множество прилики в бита, обичаите и традициите. Още в средновековните български царства много арменци достигат до високи постове, а пълководецът от арменски произход Самуил царува в Западна България през 997-1014 година.

В България възникват центрове на арменската писменост (и до днес е запазен един старинен ръкопис от 1007 година). През ХІ-ХVІІ в. в резултат на насилията на чужди завоеватели хиляди арменци се преселват от Армения в България. В течение на годините те се приобщават към местните хора и участват активно в обществения, политическия и стопанския живот на страната.

В икономическия живот на България няма поприще, на което наред с българи, евреи, гърци, турци и други делови люде да няма и арменци – особено в градовете, където те често са сред инициаторите или основоположниците на различни дейности в областта на промишлеността, занаятите и търговията.

В навечерието на Балканската война, като взема предвид националноосвободителните борби на арменците срещу Турция и сътрудничеството между арменци и българи, българското правителство дава съгласие за създаване на арменска епархия със съответно епархийско ръководство.

В периода 1880-1890 г. в общността функционират училища, епархийски съвет, арменски политически партии, обществени и културни организации, землячески сдружения, физкултурни дружества, периодичен печат.

Арменците участват активно в националноосвободителната борба и обществено-политическия живот на България. Множество арменци дават примери за храброст по фронтовете на Руско-турската война от 1877-1878 година. По време на Балканската война (1912-1913) стотици арменски доброволци под командването на Гарегин Нъждех и Андраник участват в бойните действия срещу Турция и биват отличени с български ордени и медали.

През 20-те години на миналия век в България живеят около 50 хиляди арменци.

Арменският периодичен печат в България има своя голям принос в културното развитие на българските арменци. Първият вестник на арменците в България се появява в далечната 1848 г. Това е седмичникът „Хуйс” („Надежда”), основан и редактиран от Андраник Йоанеску, който се премества от Румъния във Варна.

И днес арменската общност съумява да съхрани националния си облик и полага усилия за задълбочаването и укрепването на връзките си с Армения. Важна стъпка в тази посока бележи създаването на Координационния съвет, в който се включват обществени и културни организации като Общият арменски физкултурен съюз, Общоарменският благотворителен съюз, Арменското благотворително дружество „ХОМ”, „Ереван” и „Хамазгаин”, както и представители на седмичниците „Вахан” и „Ереван”.

По неофициални данни в днешно време арменската общност в България наброява около 30 хиляди души ( в това число и граждани на Армения).

Основната част от българските арменци живеят в София, Пловдив, Бургас и Варна, по-малък е броят на арменците в Шумен, Русе, Хасково, Стара Загора, Пазарджик, Ямбол, Силистра, Плевен и други градове. Незначителен е броят на арменците в малките градове и селата.

В повечето от споменатите градове има действащи арменски църкви. От 1 март 2011 г. за архиерейски наместник на Българската епархия на Арменската апостолическа църква е назначен архимандрит Абгар Ховакимян.

На 20 юни 2015г. Архимандрит Исахак Похосян е избран като нов Архиерей на Арменската Апостолическа Православна Църква в България.

В началото на ХХ век при църквите в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Шумен, Сливен, Пазарджик и други градове има и начални училища или школи, в които се изучава арменски език. Днес преподаването на арменски език е включено в програмите на няколко държавни училища и се осъществява в рамките на два часа седмично на факултативен принцип. В Бургас и Варна функционират неделни училища.

В по-далечното минало клубовете на обществено-политическите организации на арменците в България същевременно са били и библиотеки с читални. Първата и най-голямата от тях е библиотеката „Грасирац”, която отваря врати в Пловдив през 1883 г. Понастоящем в някои градове с по-компактно арменско население се поддържат и библиотеки.

МВнР РА
Официален сайт
Двойно
гражданство
Електронна
виза
Формуляри
за виза